След сензационния си дебют, отличената с всички възможни български награди „Малка пиеса за детска стая”, Яна Борисова е предложила текстове, по които режисьорката Десислава Шпатова строи свой авторски спектакъл.
В камерната зала на Младежкия театър странни герои, невъзможни ситуации, хумор и гротеска провокират зрителя и го приканват да погледне саркастично към образи, които сякаш са се самообявили за икони на модерния живот.
Яна Борисова: "Тихи невидими хора" е абсурдна комедия, посветена на „невъзможното” изкуство на общуването. Ако преди да се скарат, хората, решили да построят Вавилонската кула, бяха инвестирали няколко часа в опит да се разберат, може би тя щеше да е завършена.
В пиесата героите се оказват пленници на ситуация, която ги принуждава да прекарат доста време заедно, напълно изгубени в превода. В средата на тази невъзможност, обаче, се намира пространство, много по-интересно от видимото, където неразбирането се превръща в материя, с която героите започват да изграждат магическа реалност”.
След успеха на първата й пиеса в едно от редките интервюта, които дава, Яна Борисова каза: „Аз съм колекционер на спомени, ловец на мигове и пазител на тайни. С други думи - разказвач… Един от героите ми казва: " ...Изпаднах в абсурдната ситуация да бягам като луд от мястото, от което не трябваше да мърдам." - патент на едно цяло поколение, към което принадлежа и аз.”
И още: „Театърът се оказа уникално място, където може да се случи диалог, който никъде другаде не се получава. Възможност, която не трябва да се пропуска.”
Десислава Шпатова, завършила през 1995 г. Театралния департамент на Нов Български Университет, е автор на спектаклите „"Отвъд, отвъд", "Слугините", „ПСИХОЗА 4,48” и "Изкуството да смиташ боклука под килима" по Ингмар Бергман, за който (постановка на Пазарджишкия театър "Константин Величков") е номинирана за наградата „Икар” през тази година.
За себе си в своя сайт (desislavashpatova.com) е написала: „Десислава Шпатова е режисьор. Създава театър близък до киното и до нещо свое, което остава залепнало по сцената, екипа и зрителите дълго след края на представлението…”